Църква Свети Георги - Кюстендил

Най старата запазена средновековна църква в Югозападна България "Свети Георги"- национален паметник на културата, се намира в югозападната част на град Кюстендил в кв.Колуша.
Според местни предания, тук е лобното място на основателя на последната царска династия на Второто Българско царство- българският цар Михаил III Шишман убит при Велбъжд /1330г./.
Всъщност има сведения че царя е погребан в църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане, Македония.
Стенописите- реално богатство на притихналият Колушански храм, съхраняват в архаичния си унес, разнообразна старинна орнаментика, забравена във Византия още след Иконоборската епоха /VIII-IХ век/. Тя е свързана с местната древна кондика на народната вяра и обичаи, с политеистични традиции, с християнския изток, във взаимодействие с пантеона на средно Византийското изкуство. В плетениците на животописните изяви на духа, тук триумфират местните миражи от дадеността на безкрайните възможности за осъществяване на човешките фантазии за по добър живот. Ликуват реални сцени, порядки от историческите, географските предизвикателства, културното, духовно и физическо поприще на извечно формиращият се местен обществен механизъм.
Датирането на кръстокуполната средновековна църква "Св.Георги" според архитектурните си особености се движи между Х и ХІV век. Тя е претърпяла няколко строителни и живописни периода, които са променяли оригиналния и вид.
Йордан Иванов в книгата си "Северна Македония" съобщава: "Старинският колушки храм "Св.Георги", из двора на който се търкаляха големи плочи и каменни колони, стоеше в някогашния си вид- хубава средновековна каменна и тухлена постройка- до Освобождението, когато колушанинът дядо Стоян пристегна западналата сграда и я премаза и изписа. Под сегашната мазилка стои друга стара, а на места - и трета още по стара, от средните векове, с образи и едва разпознаваеми славянски отделни букви." /С.1906, 261-262, 316/
Към запад е бил пристроен паянтов притвор /артика/, според времевите местни обстоятелства, старият покрив е изцяло подменен, прозорците са били разширени, а стените отвън и отвътре били покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори /1878-1882 г./ Църквата е била без външна мазилка, като декоративната и фугировка на някои места е украсена с кръстове от вградени тухли. Стенните полета на слепите ниши на купола са оформени с ветрилообразно подредени тухли, вдлъбнати като мида. Таванното пространство е обточено с двуреден корниз тип "вълчи федер".
Четири квадратни колони носят тимпана на централния купол, други два отделят самостоятелното предапсидно пространство на сложния олтар с три полукръгли абсиди на източната стена. Три тесни прозоречни ниши осветяват централната абсида, а в страничните е вградена по една ниша. В протезиса под прозореца има малка феридна аркообразна ниша. В наоса /вътрешната част/, раменете на вписания кръст са с полуцилиндрични сводове, а квадратните междураменни полета са покрити със слепи сводове.
Във интериора на църквата по стенописите в долния регистър под късновъзрожденското изписване са запазени средновековни стенописи от два етапа ХІІ-ХІІІвек и ХІVвек.
По решение на СОПК /прот.№8 от 28 юли 1982г. стенописите от притвора са били свалени от стените през 1985г., а притвора и камбанарията са били съборени, с цел да се възвърне първоначалния вид на обителта. През 1990г. се пристъпва към цялостно разкриване на запазените средновековни стенописи. В следствие на извършената работа в църквата са установени следи от четири живописни периода. Второто изписване е най вероятно от първата половина на ХІІ и не по рано от края на ХІ век. То е оскъдна информация и образец на иконографията и декоративната система на средновековната живопис, периода на византийската власт по тези земи/1018-1185/, от който са известни малко паметници.
Допуска се че инициативата за създаването на стенописите в Колушката църква по косвен път принадлежи на охридския архиепископ Теофилакт Охридски и на цяла България /1084-1107г./, известен църковен писател, в интерес на имперските интереси на Византия. Негови произведения са сред най важните за изучаване на историята на българския народ. Тогава Кюстендил /Велбъжд/ е влизал в диоцеза на Охридската архиепископия /1019-1767 г./.
Под прозоречната ниша на абсидата е изписан олтарен престол към който са насочени четиримата йерарси. На двата стълба в олтарната част са изобразени двама светци в свещенически сан. Върху северния стълб изобразения светец държи богато украсено евангелие, към което сочи с дясната си ръка. По същия начин е изписан и южния стълб. Върху североизточния подкуполен стълб пред олтара, от северната страна, е била изобразена едра фигура на светец с бяла коса и средно дълга брада. Солидно изградената фигура се е различавала от изящните нежни фигури на епископите в олтара. Тя е представлявала никомидийският свещеник Ермолай /303 г./, духовният наставник на светеца лечител Пантелеймон /296г./ общият патрон на лекарите. Върху източната страна на същия стълб е изобразен светеца лечител Дамян със свитък в ръка. Върху южния подкуполен стълб пред олтара са били изписани още двама светци лечители: единият от юг с кутия с лекарства в ръка е св.Пантелеймон от Измит- един от четиринадесетте свети помощници, а другият е братът на Дамян, св.Козма. Името на Колуша идва от Коласия, Колоса- така е бил наричан Кюстендил през един период на късното средновековие, по подобие на град Колоса в Мала Азия, известен със своите горещи лековити извори и с легендата за чудото на архангел Михаил, който отбил горещите води, за да не разрушат собствения му храм.
Върху североизточния подкуполен стълб от западната страна е разкрит образа на Св.Никола /покровител на аптекарите и билкарите/, а върху подкуполния северозападен стълб от източната страна Свети Мина. Върху двата западни стълба са разкрити изображения на жени светици: Варвара, Неделя, Екатерина и Параскева и на военни светци с характерно облекло с което се изобразяват до към края на ХІІ век, участници в литургичното тайнство. Разположението им в стенописният спектакъл е свързано с организацията на проскомидийното последование. Всичко това е свързано с ритуалните практики на регионално равнище, на чудотворните обекти на минералната вода, на лечителската реалност, които съхраняват.Те носят дарохранителниците в ръце, а не както е в новата практика върху главите си. Това показва време на един по стар ритуал. Стенописа на четиримата светци дякони се явява единствения известен случай на стенната живопис в изкуството на Югоизточна Европа и е най интересния от иконографска позиция ансамбъл в ранната живопис на църквата...
Сред тези отломки от различни времена, обителта е впечатляващо представление. Лаборатория за исторически и научен анализ на духовната ни култура. Санирана енциклопедия и панорама на местните светии и обичаи, на географски и народни особености, характеризиращи нашата действителност. При господстващата идеология на мюсюлманството, сред тази реалност е създадена антропологията на "Бахр ел – велайа" от Шейхи Сюлейман Кюстендилли /1750-1820 г./- най продуктивният писател сред мюсюлманското население по българските земи, която смесва, обхваща, интерпретира богатите особености на местните светци в процесите на взаимодействия във времето.
Днес като в заглъхващо историческо ехо в двора на църквата "Свети Георги", колушанци правят курбан на 14 октомври в чест на Св.Петка /Параскева/, а на 26 октомври на Св.Димитър.
Йордан Котев
Кюстендилска Епархия

Архиерейско наместничество

Църква Свети Георги - Кюстендил

Designed and developed by Vladimir Kotev